Връзката на животните с науката

Терминът вивисекция се използва за всички видове експерименти върху живи животни и казват, че е форма на медицинска наука. Причината за експерименти от този тип е, както се твърди, да се открият лекове за човешките болести. Но който се надява да открие лек за човешки болки, причинявайки преднамерено страдание на животни, допуска две фундаментални грешки в разбиранията си. Първата е предположението, че резултати получени от животните са приложими за човечество. Втората засяга неизбежната заблуда на експерименталната наука, отнасяща се до органичния живот. Тъй като животните реагират различно от хората, всеки нов продукт или метод изпробван на животни, трябва да се изпробва пак на хора чрез клинични тестове преди да бъде считан за безопасен. Това правило няма изключения. Тестовете върху животни са не само опасни, защото водят до грешни заключения, но освен това те забавят клиничните изследвания. Само си спомнете факта, че всяка болест нарочно провокирана, е различна от всяка болест, която се развива спонтанно. За съжаление, подобни методи все още плуват днес под флага на науката, което е обида за истинската наука, както и за човешкия интелект. И така вивисекция се отнася за медицински експерименти, извършени чрез прилагане на вредни вещества, електрически и травматични шокове, операции без упойка, изгаряния, лишаване от храна и вода, физически и психологически изтезания, водещи до умствен дисбаланс, инфекции и така нататък.
В университета на Пенсилвания изследванията върху наранявания на главата включват завързани павиани в частично или пълно създание, като главите им са заключени в метални каски, които ще бъдат удряни под ъгъл от 60 градуса и сила от 1000 G. Целта на този експеримент е да симулира автомобилни катастрофи, футболни, боксови и други наранявания на главата. И този процес често се повтаря отново и отново на същите животни. И на края военните изследвания. От изпращане на маймуни в космоса, изпробване на атомни взривове върху безпомощни кучета, до излагане на примати на ядрено облъчване. Преди 20 години, броят животни, умиращи от мъчения чрез практиката на вивисекция, беше астрономически, 400 000 животни на ден в света, растейки със скорост от 5% на година. Днес числото е почти отвъд възприятията - 19,000 в минута! 10 милиарда на година! Някои необразовани личности може да мислят, че по-малко интелигентните животни не чувстват болка като нас. Всъщност, знаем много малко как отделните животни се "чувстват", освен че те също трябва да се подчиняват на вселенския закон, който кара всеки организъм, умиращ от неестествени причини да страда много преди това последно освобождение. Но е безсмислица да казваме, че животните не страдат защото са по-малко интелигентни. Болката си е болка, докарана от нерви до мозъка, а има и друг нерви освен тези на интелигентността - като зрение, обоняние, допир, и слух. А в някой животни тези нерви са много по-силно развити от човека. Знаем, че никога не е имало епоха, в която да можем да научим нещо за физиологията на човека, като измъчваме животни И ако има нещо, което можем да научим от животните на психологическо ниво, то не е със стомана и електричество още по-малко чрез психическо насилие. Систематичното измъчване на чувстващи същества, под какъвто и да е претекст и форма, ни показва каква е най-ниската точка на унижение, която може да достигне човекът.
"Докато има кланици, ще има бойни полета." е казал Лев Толстой. Разбира се, невежеството е първата линия на отбрана на видиста. И тя лесно се пробива от всеки с време и желание да открие истината. Невежеството е вземало връх толкова дълго, защото хората не искат да знаят истината. "Не ми казвай, ще ми развалиш вечерята" - това е обичайният отговор при опит да кажеш на някой как тази вечеря е била приготвена. Дори хората, които са в течение, че традиционните семейни ферми са изместени от огромни бизнес интереси, че дрехите им идват от заклани крави, че забавлението им означава страданието и смъртта на милиони животни и че съмнителни експерименти се провеждат в лаборатории, продължават да прегръщат неясни вярвания, че условията не може да са прекалено лоши. И не защото не е възможно да се открие какво става, а по-скоро нежеланието да се знаят фактите, които могат да тежат на нечия съвест, че сме отговорни за тази липса на осъзнаване. Нали в крайна сметка жертвите на каквото става във всички тези ужасни места не са членове на нашата собствена група. Болката и страданието са в себе лоши и трябва да се предотвратяват или намаляват независимо от расата, пола или вида на съществото, което страда. Ние всички сме създания. И другите животни преживяват усещания също като нас. И те са силни, интелигентни, трудолюбиви, подвижни и еволюиращи. И те са способни на растеж и адаптация. И те търсят своя комфорт вместо дискомфорт. И като нас те изразяват степени на емоция. На кратко, като нас, те са живи, а повечето от тях всъщност са гръбначни, също като нас. Ако погледнем колко важни са животните за човешкото оцеляване, нашата абсолютна зависимост от тях (за копания, храна, облекло, спорт и забавление и за изследвания), иронично, осъзнаваме само пълното неуважение на хората към тези „нечовеци” снабдители. Без съмнение това е "да отхапеш ръката, която те храни". Всъщност, ние я стъпкахме и наплюхме. Сега сме изправени пред неизбежните последствия. Това се вижда в здравните доклади поради прекалената ни консумация на животни. Сполетяват ни болести като рак, болест на сърцето, остеопороза, припадъци, бъбречни камъни, анемия, диабет и още. С антибиотици използвани да предизвикат трупане на тегло у животните, с прекомерна употреба на пестициди и инсектициди или изкуствени хормони с изкуствени цветове, хербициди, изкуствени торове, успокоителни, стимуланти на апетита и растежа, не е чудно, че луда крава, шап и други аномалии се стоварват върху хората. Природата не е отговорна за тези действия. Ние сме. Промяната е неизбежна. Или ще я направим сами, или ще бъдем принудени да я направим от самата природа. Дошло е времето за всеки от нас да преосмисли хранителните си навици, традициите, стила на живот и мода, и преди всичко, начина ни на мислене. Може би отговорът е в старата поговорка „Каквото посееш, това ще пожънеш”. Не е ли достатъчно, че животните живеят в постоянно отстъпление от човешкия прогрес и разширение?! А много видове просто нямат къде другаде да отидат. Изглежда съдбата на много животни е или да бъдат нежелани от човека, или да бъдат прекалено желани. Идваме като господари на земята, носейки странни сили на насилие и милост. Но хората трябва да обичат животните , както знаещия обича простодушния и силния обича ранимия. Когато потреперваме пред страданията на животните, това чувство говори за нас, дори ако го пренебрегваме и тези, които изоставят любовта към другите създания като проста сантименталност, пропускат добра и важна част от нашата човечност. Колко трудно е за човек да бъде мил с животно?!

0 коментара:

Публикуване на коментар

AdSense

Предоставено от Blogger.