Раждане с оргазъм


Мъжете и жените отделят хормона окситоцин по време на сексуален контакт и така достигат до оргазъм. Същият хормон обаче се отделя и по време на раждането.

Повечето лекари не знаят, че окситоцинът е хормон, чийто ефект се изразява не само в механично му въздействие. Той влияе и на психиката, което е изключително важно за връзката между майката и бебето преди и след раждането. Има неща, които лекарите и нетрадиционните акушерки знаят, но не споделят с майките, тъй като днес болниците са се превърнали в доходоносен бизнес, споделя пред БЛИЦ Диана Вапцарова, която наскоро се завърна от Бад Вилдбад – малко китно селце в Германия, където посети Международната конференция по акушерство. И много от решенията днес се взимат по законови, бюрократични или финансови причини, а не защото са добри за майката и бебето. Майката трябва да отдели хормона окситоцин, за да има по-силни контракции и за да роди. Доказано е, че окситоцинът е „стеснителен” хормон, т.е. отделя се при определни условия: затъмнено помещение и тишина (за да не стимулира неокортекса) и атмосфера на сигурност (за да не се отделя адреналин). Окситоцинът не може да се синтезира, когато нивата на адреналин са високи. Болниците обаче не осигуряват условията необходими за естествено раждане. Вместо да осигурят атмосфера на сигурност и доверие, те инжектират раждащите жени със синтетичен окситоцин. Синтетичният окситоцин има само механично въздействие, тъй като не успява да стигне до мозъка на родилката. Майките получават контракции, раждат, но изпускат много важни неща. Когато бебето се ражда, за първи път му се случват стотици неща: изживява гравитацията, започва да диша самостоятелно, излиза от стерилната и безопасна среда на утробата и влиза в света на хиляди микроорганизми. Непосредствено след раждането майката и бебето все още са под влияние на хормоните отделени при него. Тези хормони играят важна роля при формирането на връзката между майката и нейното дете, но не и когато са инжектирани изкуствено. Окситоцинът е в най-големи количества след раждането – по големи от който и да е друг момент от живота на една жена. Наред с останалото, той е важен и за безопасното и безкръвно отделяне на плацентата.
Мъжете и жените отделят окситоцин по време на сексуален контакт и така достигат до оргазъм. Жената може да изживее оргазъм по време на раждането. Разбира се, това не е най-важното нещо, което родилката пропуска. Окситоцинът е хормонът, който кара майката да се влюби в новороденото си дете от пръв поглед, както и кара бебето да се влюби в своята майка веднага щом я зърне. От психологична гледна точка, това е причината, поради която хората изобщо се влюбват. Винаги когато става дума за любов, окситоцинът е налице. Доверието е другото нещо, което се свързва с високите нива на окситоцин. Замисляли ли сте се някога защо майките се връщат на работа няколко седмици след раждането и оставят децата си на детегледачки? Вероятно има някаква връзка с липсата на естествения окситоцин по време на раждането.
Някои жени раждат по-лесно вкъщи с акушерка, докато други имат нужда от голям лекарски екип и апаратура, за да се чувстват сигурни. На повърхността нуждите изглеждат различни, но всъщност става дума за едно и също нещо – необходимостта бъдещата майка да се чувства сигурна. Важно е една жена да знае какво иска, но понякога тя не е сигурна до момента в който започне самото раждане. Тя прави избор предварително, който е обмислен и рационален, но желанието може да се промени в момента, в който водите й изтекат. Изборът е бил интелектуален и жената изведнъж се превръща в жертва на своето собствено решение. Ето защо е важно жената да има алтернативни варианти, защото в последния момент интуицията може да вземе връх и тя да поиска да смени избора си. Ако е избрала болница, в последната минута, може да предпочете да си остане вкъщи, но в този случай няма да има акушерка, която да й помага. Затова е изключително важно за жените да имат алтернативни варианти за момента на раждането и да имат възможността да последват инстинкта си в последната минута. Мястото на раждането дори често не е въпрос на предварителен избор, а нещо което идва естествено по време на родилния процес.
По думите на италианската акушерка Верена Шмид, „Оргазмичната сила е капацитета да се отдадеш на прилива от биологични родилни енергии, да бъдеш способна да разтовариш насъбраното напрежение чрез рефлексни ритмични контракции на тялото и вагината, давайки бебето на света и приветствайки го за добре дошло с нежност и удоволствие”. Да родиш с оргазъм звучи странно, но е за предпочитане пред болката.
Друго нещо, което е погрешна практика в болниците, е срязването на пъпната връв веднага след раждането. Според Мишел Оден бебето пропуска много неща, ако пъпната връв се среже през първия час след раждането. Докато траят контракциите, които подготвят изхвърлянето на плацентата от нея се отделя специална кръв богата на минерали, която би могла да стигне до бебето. Така новородените се лишават от 40 мл кръв, ако пъпната връв се отреже веднага след раждането. Ако се пресметне това количество към общото тегло на бебето това е много повече от количеството кръв, което се взима от един възрастен при кръводаряване. Има и някои крайни традиционни акушерки, които никога не режат пъпната връв, а я оставят да изсъхне и падне сама. Няколко часа след раждането пъпната връв се превръща в твърда нишка. Тогава пъпната връв може да бъде отрязана без опасност от инфекция и тетанус.
Много млади майки се питат как да родят – нормално или с Цезарово сечение. Секциото спасява животи. Това е и неговата функция – да бъде използвано в крайни случаи, когато живота на майката или бебето е застрашен. Броят на случаите на цезарово сечение в световен мащаб достига космически размери и то не заради медицинска необходимост, а по избор. В Бразилия 90% от ражданията са с цезарово сечение. Това вече е нормалната практика. По цял свят в момента са много модерни така наречените дизайнерски раждания. Майките стигат до там, че ходят на астролози, които им казват в кой ден и час е най-благоприятно да се роди детето им според това какво иска майката да бъде то. И така майките ‘дизайнват’ своите деца според желанията си. Звучи страхотно! Всяка майка би искала детето й да е красиво, умно, добро, амбициозно и т.н. За това и всяка майка, която е истински запозната с последствията на секциото върху детето, трудно би направила този избор при липса на медицински показатели. Майките избират цезаровото сечение, без да са достатъчно информирани. Те се съгласяват за цезарово сечение, водени от страха си, често подклаждан от комерсиалните мотиви на някои лекари и болници.
Броят на планираните цезарови продължава да расте. По този начин бебето не участва в процеса на раждането и не му се дава шанс да покаже на майка си, че е готово да излезе на бял свят, че белите му дробове са достатъчно развити. Бебето също така пропуска и хормоните, отделяни по време на родовия процес, които носят завършек на престоя му в майчината утроба. Повечето доктори винаги намират извинение да извършат планирано секцио, за да избегнат среднощни повиквания. Повечето планирани цезарови сечения са направени от понеделник до петък между 9 и 17 часа. Едно цезарово сечение отнема не повече от 20-30 минути и после лекарят е свободен да се прибере в къщи навреме, вместо да е обезпокояван по нощите. Цезарови сечения преди термина са фактори, които могат да доведат до получаването на астма и дихателни проблеми. Употребата на лекарства по време на родовия процес или секциото, включително и на епидурална упойка, е възможно да предизвика предразположение към наркотични зависимости. Бебетата родени чрез секцио може да развиват по-бавно двигателните си способности. Рискът от пост-травматичен синдром е 3 пъти по-висок при тези деца. Едно изследване проведено в Япония през 1991 г. търси връзката между аутизма и мястото, където детето е родено. Изследователите установили, че процентът на децата с аутизъм е по-висок за определена болница в Япония. Практиката в тази болница била следната: бебетата се раждали чрез планирано секцио 1 седмица преди термина на раждането. Още през седемдесетте години учените предположили, че рискът от аутизъм се увеличава при секцио направено преди бебето да покаже, че е готово да роди.
Епидуралната упойка е друго противоречиво лекарство, за последиците от чиято употреба жените не са напълно информирани. Под влияние на епидуралната упойка тазът на родилката се парализира и за бебето е трудно да се обърне. Жената трябва да прави изкуствени напъвания, защото не може да почувства добре кога точно има нужда от тях. Епидуралната упойка не позволява на майката да изживее раждането. По-трудно се концентрира в самото раждане. Това удължава родовия процес, тъй като не позволява отделянето на естествен окситоцин. В допълнение на това, тъй като жените напъват изкуствено, а не когато чувстват напън, това може да доведе до вътрешни разкъсвания и кръвоизливи и до притискането на главата на бебето. Бебето отделя адреналин по време на притискането на главата му, което допълнително забавя родовия процес. Ако раждането е естествено и активно, бебето би получило сила от хормоните отделени от майчиното тяло. Но тъй като те са потиснати, то трябва да се справи само без подкрепата на майчините биологични ресурси.
Има и една непозната за България професия - тази на дулата. Дула е асистент по време на раждане, който подкрепя раждащата жена по различни ‘не-медицински’ начини и е с нея през цялото време - от когато и започнат контракциите до след раждането. Дулата предлага на жената емоционална и физическа подкрепа по време на родовия процес и раждането. Тя обяснява на жената медицинските процедури или намеси, когато това се наложи, за да я успокои и информира, подкрепя я емоционално, предлага и физически упражнения и/или прилага специален масаж за, за да облекчи болките й, използва най-различни алтернативни техники според обучението й и желанията на родилката.
Ето няколко напътствия за бъдещите майки от Корнелия Енинг, акушерка, радваща се на уважение в много държави.
Легнала в леглото жената родилка се намира в позиция, която е най-удобна за лекарите, но най-неестествена за нея. Според Корнелия, раждащата жена трябва да е на колене или изправена, за предпочитане във вода, освен ако инстинктите й не й диктуват нещо друго. По време на раждането тя трябва да издава звуци, които да сигнализират на бебето, че тя е готова. (Това е основна практика в Турция. Жените биват подтиквани да издават звуци, дори и да не чувстват болка под въздействието на епидуралната упойка.) Когато главата на бебето е навън, майката трябва да я докосне преди да излязат крачетата. Това освобождава големи количества окситоцин, който е първоначалният стимулант за произвеждането на кърма и отключва лактацията. След раждането бебето трябва да остане в ръцете на майката, като и двамата са в изправена позиция. Бебето трябва да срещне майчините очи веднага. Когато решат да срежат пъпната връв (за предпочитане след излизането на плацентата или когато пъпната връв спре да пулсира), бебетата е добре да гледат срязването на пъпната връв, така че да изживеят съзнателно своето раждане.
Корнелия Енинг е също така ревностен защитник на раждането във вода. Ето някои от предимствата, които тя сподели с нас. Вярвате или не, независимо, че бебетата са най-облагодетелствани от раждането във вода, има някои предимства и за болниците. Нека обаче започнем с предимствата за майките. При водно раждане, майките изживяват по-малко или никаква болка. Родовия процес е значително по-кратък. Във водата няма нужда от толкова силни напъвания. Има по-малко случаи на разкъсвания. Бебетата се стресират по-малко при допира с новата среда. Бебетата родени във вода ни даряват с първата си усмивка веднага след раждането или в рамките на 6 часа след това! Раждането във вода прави по-лесно усещането на миризмата на кърмата, както и засукването. Много хора вярват, че раждането във вода развива интуицията, тъй като водата е проводник за предния (краен) мозък. Освен това водата помага за развиването на по-добро зрение.

Интересно е да се обясни и за т.нар. рефлекс на гмуркане. Той е открит за пръв път от руския учен Игор Чарковский, а по-късно е документиран от Пол Джонсън през 60-те. Дихателният рефлекс при бебетата се стимулира при раждането, когато сетивно-химически рецептори, разположени около носа и устата влязат в допир с въздуха за първи път. Докато това се случи, за снабдяването на бебето с кислород все още отговаря плацентата. Когато се роди бебе при раждане във вода, тази стимулация не се получава, докато лицето на бебето не се извади над повърхността на водата. До този момент, ларинксът остава затворен и дори да попадне вода в носа или устата, то тя се преглъща, а не вдишва.

0 коментара:

Публикуване на коментар

AdSense

Предоставено от Blogger.